19.06.2015 г., 12:41 ч.

За зрънцето... 

  Поезия
635 1 3

ЗА ЗРЪНЦЕТО...

 

Да, знам, че те боли.

И знам - напразни

са острите

двуполюсни терзания.

Усмихвам се -

на жалките съблазни.

На пъкленото

дяволско съзнание.

Объркан е светът ти.

Маргинален!

Пулсира в нас

пустинята - съмнения.

Въпросът е и прост -

и кардинален.

А отговор...

са святите прозрения.

За любовта, омразата...

и смисъла.

За мравешката зрелост.

И търпение.

За Прошката -

в душите ни написана.

И зрънцето -

реално и нетленно.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??