Аз съм стръв,
грациозно извита...
С малко хитрост,
под миглите скрита,
ще запаля във тебе
пожари...
Не е толкова лесно,
едва ли
крепостта ще отдам
без обсада...
Но почувствам ли в тебе
досада,
гръб изправям,
поглеждам през рамо
и с усмивка
ти шепна безсрамно...
Това не е безцелно
упражнение,
във него има
малко забавление,
но повече е мъдростта
прастара,
че огънят угасва
без жарава...
© Елена Всички права запазени