В заблуда може ли да се живее?
Ти вярваш ли, че има на света любов?
Запитвал ли си се, защо копнее
сърцето ти за капчица живот?
Живот, изпълнен с радости и страсти,
с арка изградена от мечти,
а не с думи тежки и опасни,
които казваме, когато ни боли?
Опитваме да вярваме, че сме щастливи,
че Бог такава участ ни е отредил,
Изпускаме си нервите и заядливи,
по пътя тръгваме, където ни е наредил.
А мястото на любовта къде е,
в тази сиво нарисувана картина
и кой без нея може да живее,
самотен пак година след година?
Все има някой, който в заблуда
си мисли, че самичък ще е по-щастлив...
© Петя Всички права запазени