5.05.2019 г., 19:32 ч.

Заблуда 

  Поезия » Любовна
365 1 1

Ти ме гледаш с очите на скелет.
Меки устни ли палят нощта?
Те, душите, изкусно се стрелят,
и изкуство е тази стрелба…

Ще напусна света ти порочен.
Ще се впусна в лиричен поток.
Ще препускам, напет и проточен,
към сълзите на извор дълбок.

Ще намеря шивач за сърцето,
и илач – за тъговната длан…
Ефимерен, топя се в морета,
и дали ще изплувам – не знам.

Любовта е сънувана дама,
заживяла в дома на света.
Ако целият мире измама,
тази драма е наша вина…


* - Мир – свят.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??