8.09.2023 г., 9:14 ч.

Заблуда 

  Поезия » Свободен стих
226 0 0
З А Б Л У Д А
Когато объркаш посоката,
както, колкото и бързо да се движиш,
умират всичките Жокери,
мъгливо започваш целта си да виждаш.
В миг следващ тя напълно изчезва,
а ти в Безкрая погледа впиващ,
виждаш иронично Айнщайн,да се плези,
под тежестта на корона кървава и бодлива...
Земята е нашето училище кръстно,
но объркали Средството със Целта,
колкото пъти на Нея да се завръщаме, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Предложения
: ??:??