jenyivanova (Jasmin)
228 3427
7.11.2015 г., 18:45 ч.

Заблудите 

  Поезия
668 1 18

И тъй като заблудите болят. 
Неистово. 
И са остри. Като нож.
Остъргват кожата. До истина. 
До броня. И до сетен дъх. 
Накъсан и горчив от болка. 
И от сладост.
После тишините имат звук. 
И свое точно измерение.
Овално като капка кръв.
От разменена срещу болка радост.
И няма никакво съмнение -
болят заблудите. До кост.
И всичко има своето значение.
Като пренебрегнат отговор.
На съвършено прост въпрос.
Като близко разстояние.
Между разплакана от даване жена
и влюбен мъж.
Като изгубена душа.
Като сърце дарено за оброк.
Като разтърсващо признание.
Изречено единствено пред Бог.

Боли...

И тишината има звук. Ечи.
От стъпките. На късно разкаяние!

 

Жени Иванова
(обещано на приятел :) )

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • koli4a (Никола Апостолов):много благодаря... от сърце!
  • Впечетлен съм!Харесах и оценявам!
    Желая ти хубава и спокойна неделна вечер!!Поздрави!
  • radiola (Рада Димова): ееех, Раде! Така ме развесели с този коментар!
  • Уикипедия- броненосците притежават броня, която ги предпазва от кактуси и бодли, и от други остри растения и животни... И от заблуди, бих добавила! Харесах, Жени!
  • страхотен и много поетичен коментар, Цвете. Усмихна ми. Благодаря ти.
  • След болката усещаш, че си жив!След болката избираш да летиш! След болката, сълзата не боли! След болката си истинска, нали??? Харесах!!! Как можем да разберем какво е щастие, ако не сме усетили какво е болка??? Болката възкресява, болката възражда, болката се преражда в безусловна любов! Нека боли... временно е!!!
  • Благодаря, Мисана. Благодаря, Солвейг. Ще се радвам на общуването ни. наминах и при двама ви, за да се порадвам на творчеството ви. Благодаря още веднъж.
  • Силен поетичен текст, звучащ автентично, вероятно защото /по всяка вероятност/ се дължи на нещо преживяно в личен план. Заинтригуван съм и ще се спирам, с твое позволение, Жени и за в бъдеще на страницата ти.
    Хубава неделя!: М&M
  • Мая, знаеш, че във ФБ на стената ми е говорилня там си ми дружка Тук тишината е впечатляваща. Радвам се на дискусията, но знам, че ще замре и пак ще е тихо
    Валентин, човек обича с цялото си сърце без да брои дневните си или нощни ангажименти или пък на час Майстор си на промяната на смисълът на коментара... но пък знам, че си ме разбрал. Хубав ден и на теб!
  • vale5 (Валентин ): много категорично разделяш хората на мъже и жени, вменявайки всичко важно на мъжката половина, с лекото колебание в "Уж важни..." (казвам това с пълното съзнание, че не съм последователка на суфражетките, но им благодаря за възможността да имам право на глас... феминизмът одобрявам единствено до възможността да нося джинси и ризи без вратовръзки ) И в интерес на дискусията - не смятам, че за мъжете любовта е между другото... между кое друго?! Светът на никого, мъж или жена, не е препълнен с любов от сутрин до мрак... има ежедневие, което е свързано с други неща... все пак сме в 21 век... Прости, ако съм те прочела неправилно... не съм искала да те засегна. За това предпочитам да се мотая във фейса, защото там дискусиите са бързи и не чакаш обновяване на сайта. виждаш отговорите веднага, а не трябва специално да подтичваш напред-назад. Пак прости.
  • vale5 (Валентин ): Мъж-поет не вярвам аз вярвам на приятелите си. Относно другото: не вярвам една уважаваща себе си жена да поиска мъж да се отнесе с нея като към безполово същество. Не сме амеби или зелени еуглени. Да не говорим, че човек не се появява в резултат на пъпкуване. Не знам защо възприемаш стиховете ми и това, което пиша като отчаян опит на още по-отчаяна романтичка да привлича внимание. Е, привлякох го Оказа се, че съм прецакана и трябва да умра от яд немедлено чрез ритуално самоубийство (ш'си сипа, направо). виж коментара преди твоя. Относно стихът... така както е написан навява мисъл за нещастна любов ли?!... поводът беше съвсем друг. Не е любовен и за това не е в тази категория...иначе дисциплинирано отбелязвам категориите. Извън темата и в коментара ти прочетох нещо интересно - жената е домакиня и отглежда деца и ако в главата й се завърти мисъл то е случайно и съвсем за кратко ) Приемам, че това е твоето чисто "мъжко усещане" за "жена"

    Eva55 (Евелина Стоянова): "жена разплакана от даване - демек силно прецакана и сега умира от яд, как да не плаче..., направо да се разстреля...!!!"
    когато написах този ред не предвидих такава интерпретация, признавам... но свят широк прецакани дебнат отвсякъде
  • Много силна чувственост, дълбоки и болезнени рани..., - жена разплакана от даване - демек силно прецакана и сега умира от яд...!!!
  • Anabell (Ан ): Умишлено сложих усмивките, за да разбереш, че съм те разбрала... освен това ме развесели в ден, който не е щастлив. Ти ми беше днешната късна усмивка. Сънища да имаш! И все щастливи, Ан!
  • Anabell (Ан ): може би само ти си ме разбрала "до броня!" но не съм допуснала правописна, а алегорична... и не е грешка зарадва ме, че си погледнала зад думите. Есетата дълбоко съжалявам, че публикувах тук. Прегръдка за теб, Ан! И благодаря!
  • Катя, Зорница, Лейди, Мая, Роси, Валери... Благодаря от сърце, че се отбихте тук и прочетохте

    Валентин, приятелите ми са изчерпателни садисти... вероятно Иначе имам отговор.
  • Почувствах звука на тишината...
    Поздравления за хубавото стихотворение!
  • "И няма никакво съмнение -
    болят заблудите. До кост.
    И всичко има своето значение.
    Като пренебрегнат отговор.
    На съвършено прост въпрос."

    Ето това тук ме докосна! Страхотна творба, Жени!
    Поздравления!
  • Хубава творба!Поздравления,Жени!
Предложения
: ??:??