3.06.2022 г., 0:52 ч.  

Занапред забранена 

  Поезия » Любовна
340 3 7

Тази любов е от утре натам забранена.

Времето кротко изтече и пясъкът скри

всички следи споделени. Солена вселена

грабна веслата и лодката вдън потопи.

 

Птицата майка въздъхна из гръд устрелена.

Младото пиле с криле язвата ѝ покри.

Мъка задави душата му, смъртно ранена.

Нямаше никого, болката да притъпи.

 

Беше любов безрезервна, от бог подарена.

Зрееше в жега и пек , и напук на лъжи.

Бяла одежда, закрила в жестока арена.

Гълъбов повей под ястребов взор, що тежи. 

 

Тази любов занапред ще е несподелена.

Лесно забравят се, знай, невидени очи.

Гасне главня, изоставена неразжарена.

Стине самотна кръвта и да дишаш боли.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е солта в раната, Жабок, да изгубиш единственото, което те държи над водата.
  • Стихът ти е много хубав, особено фразата
    "Лесно забравят се, знай, невидени очи."
  • Благодаря ти от сърце, Мария. 💕Разстоянията повличат и давят любовта.
  • Всички сме писали за забранената любов. 🌈 Тя има друг цвят в душите ни и дори бодлите ѝ ни правят щастливи. Направи ми впечатление това място с вътрешните си рими и струпването на едни и същи съгласни, което със сигурност не е било твоя цел, но се е получило прекрасно, Светличка!

    "Времето кротко изтече и пясъкът скри
    всички следи споделени. Солена вселена..."

    Браво, миличка! 😘
  • Благодаря, Тъжен лирик, пишеш много красиво.🌈
  • Не винаги обстоятелстата са благосклонни към обичта. Благодаря ти, Мини.🌿
  • Хареса ми, тъжно е, когато любовта е несподелена! Финала е много хубав! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??