Тихо, кротко вървя под дъжда
С надежда да измие моята тъга
Лицето мокро е, тежи ми любовта.
Сърцето счупено е, но не мога да спра.
Връщам се при теб, макар и да се давя
в горчивата ти обич и не мога да забравя
Нашата любов неизживяна –
Луда
Забранена
Неразбрана
Вървя към теб и се питам, защо толкова много те обичам.
© Ивана Георгиева Всички права запазени