12.11.2011 г., 18:58 ч.

Забранения плод 

  Поезия
713 0 1

Ти беше този, когото наричах с непознати имена,

бе този когото сънувах, дори със отворени очи!

Ти беше този, за който не се боях, знаейки че си с нея!

Ти си този когото като видя и сърцето място не си намира,

ти си още раната в душата, усмивката ми на лицето и сълзите на очите!

Ти още скъп ми спомен, неопределимо желание, неразумни постъпки, лудо изживяване, очакван край!

Ти бе този, който познавам сред други, дори със завързани очи!

Този, който ръцете прегръщат отчаяно, а устните търсят безмълвно...

Ти си този, който познава всяка извивка на тялото ми, всеки белег от раните,

всичко което се върти в главата ми... когато съм с теб!

С теб се чувствам в безопастност, времето спира да върви,

с теб усещам, че ме има и че никога след теб няма да съм както преди...

С теб забравям проблеми, отхвърлям мечти...

защото моята мечта си ти!

С теб до края всичко преживявам и зная, че любовта ни ще издържи

на време и пространства, на хора и клюки, на обещания и забрани !

Нашата история не ще се стопи,

защото любовта ни ще е скрита от хорските очи!

И всяка песен ще напомня със години, колко още ни държи!

 

От забранения плод не всеки ‘оцелява’, за да разкаже как се ‘оживява’ !!!

© Валиша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??