От времената още на Адама
актьори сме в една и съща драма:
човек най-силно се стреми да има
това, което е недостижимо.
И затова обречен е да страда,
че всеки плод е, забранен, най-сладък.
Но ако все пак някой го откъсне,
отвътре червей може би ще лъсне?
Ако пък непристъпен връх достигнем,
на друг ще искаме да се издигнем.
Красивият мираж ни завладява,
но стигнем ли го... всичко се стопява.