Непонятно е как успях да забравя очите ти. Очите, които обичах от слънцето повече. Които сънувах, когато пътувах нанякъде. Които ми бяха създали надежди и навици.
Не разбирам и как заживях, без да чувствам ръцете ти. И празни са мойте ръце при разходката в парка. Защо тъй спокойно приех, че няма ги вече и че пари на пръстите не топла длан, а угарка...
С мисълта, че те няма, как тъй спокойно живея?! Не разбирам, не зная... може би други сме вече. Първо любов. После един осъзнава, че е в тежест на другия, и си тръгва, за да не пречи.
После идват сълзите, въпросите, бурните чувства. Разкаяние с чувство за правда редуват се често. Първо бягаме, горди, че правилно действахме, после плачем, от другия чакаме вести.
Ала с времето болката стихва. Забравяме. Вече другият станал е спомен. Блуждаеща сянка. Но душата е камък, а под него - черно гнездо на готова да хапе, ранена до смърт пепелянка.
Благодаря за отзивите..Радвам се че ви харесват стиховете ми..Радвам се и че открих този сайт,където има хора които да ме разбират..Уточнявам че не всичко описано е преживяно лично от мен,но ме е впечатлило по някакъв начин..Благодаря ви още веднъж,признателен съм ви за всяка дума.
Болезнено,истинско!В такива случаи наистина
душата е станала камък студен.
За да се стопли сърцето трябва много време да мине
и да срещнеш нова голяма любов!
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.