Забрава

Sniks (Събчо Събев)
22 19

1.06.2020 г., 3:40 ч.

Поезия

637 0 2

Натежало е оловното сиво небе,

подпряло се сякаш на кръста църковен.

Вятърът в ослепелите къщи снове,

останал единствен стопанин грижовен.

По листата тополови е кротнал дъждът.

Влажният полъх в некролозите срича.

От керемидите тихо капе ръжда

и по разкривения зид надолу се стича.

Върху мокрия плочник една кална следа.

Накуцвайки куче самотно минава.

От мътната локва кротко близва вода.

Оглежда се тъжно и продължава.

Пътека обрасла с тревата на спомени,

изписана нявга, като момина вежда,

забравила вече къде ни е корена,

криволичи на някъде без да довежда.

Зад провиснали порти увити в синджири,

сред обраслите дворове с бъз и коприва,

едно минало своето бъдеще дири,

но пустош, безвремие и разруха открива...

А в душата е по-сиво дори от небето.

Безсилна с видяното да се смирява.

И боли от страшната болка сърцето.

Болката, която се казва забрава...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.