Недей да питаш за какво аз плача,
Нима сам още ти не си го доловил?
Или не смееш просто да разкриеш на душата,
Че спомените няма да се върнат,
Колкото и живи във сърцето си да ги държиш?
Защото ден след ден аз осъзнавам,
Че времето не иска да ги съхраниш...
И болката е толкова голяма
От раздялата със всичко, досега тъй близко
И след месеци в душата зее рана,
Защото спомените никога не ще възкръснат...
Защото времето е младо ...