Недей да питаш за какво аз плача,
Нима сам още ти не си го доловил?
Или не смееш просто да разкриеш на душата,
Че спомените няма да се върнат,
Колкото и живи във сърцето си да ги държиш?
Защото ден след ден аз осъзнавам,
Че времето не иска да ги съхраниш...
И болката е толкова голяма
От раздялата със всичко, досега тъй близко
И след месеци в душата зее рана,
Защото спомените никога не ще възкръснат...
Защото времето е младо
И напред ме тегли,
А спомените остаряват и зад мен се лутат...
Но младите са буйни и не чакат,
Не чакат старите, които бавничко зад тях куцукат...
И ден след ден аз почвам да забравям,
Но раната във мен гори,
Защото колкото и много пъти да го пожелавах,
Времето в мен болката не потуши...
© Лилия Всички права запазени
Чудесно!
Поздрав!