Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
4.11.2010 г., 13:56 ч.

Забравата е нейде помежду ни 

  Поезия » Бели стихове
695 0 5

Оглавник ли през тебе да наметна.
Със чул прокъсан ли да те покрия.
Да те изтрия мога ли и да забравя,
че всъщност си на моята шия...
И как през ситото дъжда да го пресея,
за да не изтича все през моите очи,
когато със сърцето си копнея
да срещна погледа на твоите лъчи.
По голи хълмове изпридам стъпки
със бурята, отекнала във взривове,
светкавиците дращят моите думи
и се занизват в голи стълбове.
Забравата е нейде помежду ни,
но аз до нея не достигам все,
и вятърна се будя в нощите,
в които с обич всичкото ми взе.
Луната пак да ми говори иска,
но оглушах от обещанията за любов.
А самотата сляпо ме притиска,
и си остана  бездомен моят зов.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Луната пак да ми говори иска,
    но оглушах от обещанията за любов.
    А самотата сляпо ме притиска
    и си остана все така бездомен моят зов."
  • Поздрав, Джейни!
  • "По голи хълмове изпридам стъпки
    със бурята, отекнала във взривове,
    светкавиците дращят моите думи
    и се занизват в голи стълбове."

    Страхотна образност и послания носят твоите стихове, Джейн! Поздрави!
  • и на мен
  • Хареса ми !
Предложения
: ??:??