И само вечер щом затворя очи
и изчезне всичко в забрава.
Само вечер във мойте мечти,
образът ти пред мен се явява.
Тихо сгушена в ъгъла аз
си припомням за нашето време.
Щом настъпи дванайстия час,
давам му далеч да ме вземе.
Там където любов ни гореше
и мечти уж дълбоко заровени.
Де за мен със стихии се бореше.
Буташе и врати отдавна затворени.
Дето някога стигна ни времето.
Раздели ни в далечни страни.
На плещите сложи ни бремето
и с отровни стрели ни рани.
И само нощем щом всички заспят,
затаявам дъх в тишината.
И моля се - нека ангели ме спасят.
След това идва пак светлината.
© Петя Петрова Всички права запазени