27.09.2006 г., 13:56 ч.

Забравена 

  Поезия
678 0 3
Стои самотна, тихичко ридае,
жадува тя за топла, нежна длан,
копнее тя за майчина милувка,
а никой не поглежда я днес там!
Седи присвита, с поглед тъжен:
нуждае се от мъничко любов.
Две птички в мрака чуруликат -
наблюдаваше ги тя от ъгъла суров!
Заслуша се във песента им,
потъна във блажен екстаз,
припомни мигове на радост -
вълшебен лек за нейната душа! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Предложения
: ??:??