Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.
Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен,
рисува картини отблясъка на светлината,
в паяжините танцуват спомен със спомен
и уморено потъват на ъглите в тишината.
Зад балдахин дантелен, нежно цветно ухание...
Там, от любов забравили себе си Ти и Аз...
последно вълшебство, страстно дихание...
запомнен завинаги в целувки огнен екстаз...
И онзи разкъсващ крясък на умираща птица,
на леглото в пепел свила прекършени криле,
любовта ни - на душите върховната жрица
все още сили има да се отбранява и кълве...
02 05 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени