13.07.2010 г., 10:01 ч.

Забравено 

  Поезия
642 0 3


Дрипаво и старо одеяло
стои във скрина позабравено,
със времето е прах събрало,
в борба с годините оставено.

То някога било е леко 
и пухкаво било, красиво,
затопляло леглото меко
и чувствало се като живо.

Сега захвърлено е в нищото,
да бъде на молците угощение,
понеже топлината на огнището
е заменена с парно отопление.

Ако случайно някой го открие,
какво ще е това – спасение?
Дали с любов ще се завие,
или ще гледа с отвращение...



© Антон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??