Самодива (Вики)
536 5966
17.08.2021 г., 17:56 ч.

Забравено желание 

  Поезия
598 4 6

Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли  -  объркващи  ребуси. 

 

Аз преминах така, както лятно игрива вълнá
преминава и ръси на капчици свежа прохлада,
но дали си успял да си вземеш от нея смеха
или пак си решил, че е смелост и участ да  страдаш!?

   

Ще забравиш, че някога – в сън или миг съм била,
че  ръка съм подавала – топла, разбираща, ласкава,
но когато копнееш за полет, ще помниш крила,
с пеперудено цветна и по детски невинна окраска.

 

Мълчаливо ще носиш, като кръст, една сляпа тъга,
за пожертвани, в име на нещо безумно, минути
или, може би, бягство от железния кръг на страха,
че да видят най-тъмния кът на душата ти, смут е. 

 

В цвят и звездно небе, в крехко стръкче и твърда скала,
ще ме търсиш за лек, за упойка и бягство от мислите,
докато разбереш, че съм в теб. А защо съм дошла?!
Сам поиска един странен сън да превърнеш във истина.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??