inaMay (Калина Костова)
55 29
4.06.2008 г., 20:35 ч.

Забравено мечтание в ъгъла на кръгла сцена 

  Поезия » Бели стихове
814 0 6
 

 

Опитвам се

да преоткривам цветове...

но те едва ме следват,

защото вече съм отпила

от тъжното ноктюрно в до минор

и белите клавиши под ръцете

плачат...

в забравения от праха на звуци танц.

Пресечни точки...

по сцената от кръгове,

описвани от роклите на сините прожектори...

обличали онези стъпки,

в края на последното обличане

за представление.

Изправя се от ъгъла... мечтание...

Забрави ли те някой тук,

та си такова бяло?

Ти, нежност в цвят усмивка на магнолия

върху камеята на лунен камък,

сълза в обточена кутия празно...

ще те изсипя да избягаш...

Не знаеш как?

Навън е толкова само

и повече от ъгъла,

където имаше поне два бряга...

от стени?...

Не бой се...

а върви...

по шепота на вятъра,

от който си избягало преди,

след сянката си, дето литна...

не я оставяй да се слее

с безплътното лице

на мъртвата луна...

разлей крилете си от звуци

из цялото небе...

да пие всеки твоя дъх,

когато е изгубил своето мечтание...

© Калина Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отлично!
    Поздрави!
  • Омагьосващо е!Разтваряш емоцията си в природата,сякаш за да напомниш,че сме едно цяло с нея,но и сътвореното от човека е тук-сцената,мястото на духовността и изкуството,където реалността е друга-по-човечна и някак изтънчено извисена!Страхотно е!
  • Благодаря на всички ви! Много сте мили!
  • Аплодисменти...!
    с обич, Калина.
  • Браво!
  • При тебе е дошло,
    защото се е доверило
    на светлото в очите ти.
    Усетило е
    топлите ти пръсти,
    ласкаво извличащи
    омайни тихи тонове
    от вЕчерните
    стихнали клавиши.
    С мечта за сбъдване,
    стаило се е
    в твоята усмивка.
    Аз там го срещнах
    и прегърнах...

    Приятелчице, просто... те обичам!
Предложения
: ??:??