dansyto (Данаил Таков)
817 3640
9.01.2021 г., 20:48 ч.

Забравено стихотворение 

  Поезия
374 2 4

Защо се плаши всеки от забрава,

та всъщност как се помни необятност?!

Във гените ни дебне изненада

в която има логика, понятност.

 

Забравянето не е лошо нещо,

прочиства паметта от тежки мисли.

Работи във условия на спешност

и оправданията му са чисти.

 

Ех, колко мигове не ща да помня –

минути, часове, дори години.

Но няма как, не мога да прогоня

уроците житейски, като мини

 

настъпени, избухнали гръмовно,

оставили по мен безбройни рани.

И даже излекувани грижовно,

прозират с белезите в паметта ми!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласен съм с вас, Ели, Скитница, Руми! Поздрави!
  • Хубаво е, да си спомняме хубавите неща, но и лошите нека ни учат за добро! Изобщо спомените не са лоши неща.
  • Има белези и винаги напомнят...
    Много е хубаво, Дани!
  • Нека помним само хубавото! Поздрави, Дани!
Предложения
: ??:??