Забрави ли колко те обичах,
или как всеки ден в теб се вричах.
Забрави ли как ти бе Бог за мен,
как вярвах, че ти ангел си роден.
А може би не си го знаел
и няма как за мен да си се каел.
Може би не си разбрал колко те желая
и как от обич коя съм не зная.
И ти ще бъдеш рицар в мойта бяла, тиха самота.
Ще бъдеш сън или несбъдната мечта.
Сега да моля няма смисъл дори,
ти си част от мойте студени дни.