Едно обаждане в два през ноща, 

един глас, който шепти тъжни слова ... 

Една жена, която няма сърце ... 

една болка под мъжки нозе ... 

Една любов, която не умира, 

а в този кратък разговор се сбира .... 

Една сълза, последна се отделя, 

вместо сбогом, но пак разделя ... 

Едно сърце, отдавна унищожено, 

с трохички обич, едва скрепено. 

Една усмивка, тъжна и смирена, 

скрива ли душата жалка, уморена ... 

Един живот без обич и постеля. 

Живот разбит и без мечти, 

Едни тъжни ограбени съдби, 

завинаги белязани преплетени ... 

Една обич, която изпепелява, 

така, че след нея нищо не остава ... 

Тих, тъжен глас в ноща повелява 

" Забрави ме " - настоява ....