Забравих старите си обувки

21.07.2015 г., 14:38 ч.

Поезия

468 0 3

Не е сън.
Докосвам те с длан,
непожелана си тръгвам.
Още миг и ме няма.
Замествай ме колкото
искаш с други!
Сърцето заключих -
не отговаря.
На прага вече се чука.
Така е. Дарява други с милувки,
но с уговорката - без преструвки!
Животът е кратък - минава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Забравих старите си обувки

Искате да прочетете повече?

Предложения