Забравил съм, че мога да обичам,
запомнил съм, че любовта боли,
забравил съм, че мога се вричам,
пред Бог, пред теб или на теб уви.
Забравил съм как пърхат пеперуди
или претръпна старото сърце,
забравил съм и колко бяхме луди
и колко съм те носил на ръце.
Понякога от твоята усмивка
за миг усещам трепет топъл, мил,
но сякаш нещо споменът потиска,
да си припомня влюбен, че съм бил.
Забравил съм, че мога да обичам,
че имали сме по-щастливи дни,
забравил съм го, няма да отричам,
но ти с целувка ми го припомни.
© Веселин Банков Всички права запазени