5.08.2020 г., 7:51 ч.

Забравил съм 

  Поезия » Любовна
766 4 9

Забравил съм, че мога да обичам,

запомнил съм, че любовта боли,

забравил съм, че мога се вричам,

пред Бог, пред теб или на теб уви.

 

Забравил съм как пърхат пеперуди

или претръпна старото сърце,

забравил съм и колко бяхме луди

и колко съм те носил на ръце.

 

Понякога от твоята усмивка

за миг усещам трепет топъл, мил,

 но сякаш нещо споменът потиска,

да си припомня влюбен, че съм бил.

 

Забравил съм, че мога да обичам,

че имали сме по-щастливи дни,

забравил съм го, няма да отричам,

 но ти с целувка ми го припомни.

© Веселин Банков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Звучи като песен! Хубаво послание и изпълнение! Поздрав!
  • Пипи, не сме на различни мнения, но усещането от пътрво лице е различно от хорското мнение, дори ще отида по-далеч: Човек трябва да загуби една голяма любов за да цени всяка следваща. Еволюция на чувствата ... така мисля.

    Марияна, Дора, Дарина, благодаря ви!
  • Хубаво. Искрено. И добре казано. Благодаря за споделеното!
  • Веско,много често най-истинската ни любов е тази,която най-много ни е боляла... Иначе на теория ми се иска да вярвам,че съществува и другата - чиста,безоблачна и хармонична любов,която трае до края на дните ни!
  • Пипи, защо да слушам какво казват? Поздрави!
  • Ако не боли,не е истинска любов.... Поне така казват
  • Тези неща не се забравят, само се потискат...
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Ирина! Енда оставих ъндесайтед!
  • Еее, надявах се на ънхепи енд, но нищо
    А извън шегата, стихът ти е много хубав, Веселин.
Предложения
: ??:??