13.07.2011 г., 0:24 ч.

Забравила си 

  Поезия » Любовна
797 0 5

Забравила си
колко близки бяхме,
забравила си - заедно плачехме
и заедно се смяхме.
Забравила си,
преборвахме самотата
и дните на сълзите
създавахме реалност по-богата,
реалност на надеждата, мечтите...
Нима сега си по-щастлива,
скрита зад фалшива суета,
нахлузена в нови дрешки...
Забравила си,
недорасли бяхме,
един от друг опиянени,
прощавахме си всички грешки.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това да знаеш ми хареса. Мисля обаче, че някои неща не се забравят... тях сърцето ги закътва и когато се почувства самотно, точно за такива мигове копнее...
  • Много хубав стих, много мило и тъжно... За съжаление някой забрави ли, никога не си спомня после... Поздрави!
  • Много хубаво и малко тъжно.. защото почти всеки забравя от къде е тръгнал! Браво!
  • Чудесен, истински стих!!!
  • Така е, за благодарност човешката памет е къса!
Предложения
: ??:??