Народът ти никога не е заспивал, Българийо!
Откакто те има, по бунтове само върви.
И днеска възкръсват площадите и тротоарите.
И живи сърца се запалват. Просторът гори.
В недрата ти трусове зреят, люлеят земята.
И екот разтърсва дори небесата над теб.
Един срещу друг се изправят във схватка чедата ти,
а ти, помъдряла, и страдаш, и тайно растеш.
И бавно, но сигурно кръста си чупиш, Родино.
(То, всяко страдание има начало и край).
Усетила изгрева, днес се изправяш по-силна.
В утробата своя зачеваш най-светлия Май.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Благодаря, Елмира. Обещавам ти хубав любовен стих