на Миро
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени.
Ръцете ми – ръждясали
от непрегръщане.
Заключени брави
са устните. Студени.
Усмивката –
пресъхнал кладенец.
Без време. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.