10.02.2012 г., 18:15 ч.

Зад хоризонта 

  Поезия
354 0 0

 

              Зад хоризонта

 

Как бавно и мъчително

животът ни изтича...

През иглени уши

ни се провират дните.

Какво ли, питам се,

зад хоризонта ни наднича:

дали е радост,

или са бедите?!

 

Каквото и да е,

готов съм с  меч

да го посрещна!

Не може Злото

 вече да ме изненада...

Защото всяка  стъпка,

добра или погрешна,

е била при мене

и съм я изстрадал!

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??