- Какво ще заповядате, месир? - попита Фагот маскирания. Из "Майстора и Маргарита". М. Булгаков
Дори да не може силите да удвои,
жената е способна рицаря да заблуди.
Наместо устните си да даде
и целувките да попилее,
тя създава образи правдоподобни
и вкупом ролите гради.
Опорите й истините знаят
и по най-надеждни пътища вървят.
Цветя. На сцената. В живота.
Разчита разумът на сетивата й
да задържи задълго смисъл най-висок
и необходимото от оцелялото да отдели.
Ту в светли празници празнува,
ту в свят от тягостни моменти съществува.
С децата памет възпитава,
от думите бели спомени да съхрани.
Предадено от мъдростта усилие
в стари скринове реди.
Съкровища са майчините сълзи,
неизменно зад актьорската маска те стоят.
Сред фарса жената пази пламъка на целите истории
и в целостта им с поуки и метафори осмисля.
И всеки път все по-силно заявява
и всеки път все по-убедено тя твърди.
Отличено с Първа награда на ХХI Национален конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров на организирания ежегодно от Образцово народно читалище "Никола Вапцаров" в гр. Благоевград.
© Мария Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »