Anita765 (Ани Монева)
296 11763
2.10.2017 г., 2:04 ч.

Зад прага - никой, никой... 

  Поезия
1085 11 22

Тук изгревите идват много тихо.

На пръсти, бавно, със сирашка плахост.

Бушуват дълго залези, не стихват,

а помежду им дните тлеят прахово.

 

Размиват се, пресядат – кост в гърлата,

игли, до кръв забити в кукла вуду.

Измамното спасение в мъглата

е бягството от цялата им трудност.

 

Решетки са в гърдите на децата –

смалени орбити в очи до точка,

където гост е само онзи вятър,

за обич поривите им отсрочил.

 

Трохичката на плахите копнежи –

бонбончета, увити в целофани

и грях, посегналата малка нежност,

поискала в студа им да остане.

 

Домът им – твърдо, временно легло,

със скрита под възглавница играчка,

с едно очукано, зъбчато колело,

което в нощите душата смачква.

 

А зад вратата – липса на простори.

Причува им се само как ги викат.

Отварят. Тишината им говори –

"Зад прага няма никой, никой, никой..."

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??