31.01.2023 г., 11:44 ч.  

Зад завесата на спомена 

  Поезия
1044 18 15
Полягат облаците тихо във тревите.
Засадата на времето тежи.
Но зад кълбетата им от слана извити
дали ще ме очакваш още ти...? -
Момичето от спомена небрежен,
със бурка или може би със шал,
от вечна преспа сняг изсечено,
загърнато със звездния воал.
На моята представа сътворител
(ваятелят от него вдъхновен) -
замислям се дали не бе Праксител,
но после се досещам за Роден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??