Задушница е, да спомним близките…
Във този ден, със скръб пак спомняме за своите
родители, деца, роднини и приятели,
че в друг свят, по- красив, но рано във покоите
съдбата, безвъзвратно е изпратила.
Отново раните кървят.Възвръщат ярки спомени.
Защо, Защо? Задава болката въпроси…
Сърцето и очите плачат със сълзи неотронени,
единственото ”Мир на праха им” просят…
Първа загуба- баща ни. Рухна и нашата опора!
Кротко, но мъчително и дълго гасна като свещ!
Помня сетните му думи в предсмъртната умора: ...