Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
11.01.2009 г., 0:16 ч.

Задъждни ме небе. Завали. 

  Поезия
621 0 18
                                http://www.vbox7.com/play:d6e6b6e3

Задъждни ме небе. Завали.
Изплачи ме в очите си - сините.
Бях красива във тях, сред лъчи,
но си тръгвам с пороите бурни.
Наваляха в мен сини реки,
недоимали пристани тихи,
и замлъкнаха нежни трели,
недокоснали струни обични.
Шепа прах е сърцето ми днес,
щом отрече ме последната обич.
Нямам сили да те стигна Любов,
и зазиждам душата си в горест.
Пролет бях и цъфтях сред липи.
И ухаех на трепетни воли.
Бях небе. И море от вълни.
Слънце дишаше в моите вени.
В мен живееше лято горещо,
във гърдите ми забучила цвете.
Със страстта на последно обичане,
сред пожари дъждовни от вричане.
Навали ме небе. Не мълчи.
Извали на душата пороите.
После нека нацъфтят пак лъчи,
и пак да е бяло във клоните.
Пак да грейнат горещи слънца,
да е жарко и трепетно влюбено.
Да измолва денят от нощта
моите устни от болка замлъкнали.
И тогава ще стана море,
дето плуват мечтите - горещите.
Прах ще бъда, но не и сърце,
непознало на съдбата неволите.
Аз сбогувам във себе си днес
на салкъмите бели очите,
а луната във своя летеж,
да ме стигне се молят мечтите.
Сред ухания цветни във моите дни
ще доплаквам последните сълзи.
Задъждни ме небе. Изплачи...
над салкъмите моите сълзи.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??