Заедно
Този път заедно взехме решение,
не бива:
- да пренебрегваме неудобствата;
- да пресичаме своите пътища;
- да си крадем взаимно надеждата.
И това да продължи,
докато ни принуди времето
да тръгнем един към друг
(сякаш връщане от заточение),
за едно… нежелано участие,
(от страха на сърцата ни),
но все пак - в среща.
(Доказателсто, че е грешка
да се луташ в другия “аз”,
че така губиш право на действия
e може би фактът,
че някъде,
далеко от мен,
под невъзмутимите борове,
които преплели са себе си
във водите скучаещи,
и ти своите печални очи
като мене затваряш.)
Както си стоим така,
със затворени очи,
мълчаливи,
слепи за всички,
слепи за всичко,
за света, който на всеки от нас
- отдавана без другия –
неотклонно омръзва,
дали не разбираме?:
- да не пренебрегваме неудобствата;
- да не пресичаме своите пътища ;
- да не си крадем взаимно надеждата,
е първото нещо,
което направихме заедно.
Варна 1972 година
© Александър Белчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ако .... бях видяла как хубаво пишеш... поздрав
-
Рашкошно стихотворение.Жалко е,че нещата се променят с годините....Какво беше казъл Маркс"Битието определя съзнанието".
Поздрав! -
Редактирал съм го малко - тогава я нямах техниката, но основните образи и внушенията са запазени. Да де, сега я нямам тази неподправеност на емоцията. Което ме удиви е друго - бях го забравил това стихотворение, а днес случайно попаднах на клип по него в нета. Публикувал съм стотици - точно това е докоснало някого. Какво друго да кажа? Че не се зарадвах ли? - ще излъжа...
-
Постоях с отворени, широко отворени очи!
Поздрави, Сашо! -
Съжалявам... никога не целя това - да разплача някого; явно си прекалено чувствителна - за зло или за добро; но май е за добро - без чувствителност никой не може да пише поезия.
-
Пак ще ти кажа:Разплакваш ме...
-
ако слушахме само морето правилно..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
