Гледаш сиво ежедневие,
гледаш блудкава мъгла,
после гледаш с презрение
бездушните тела
и си казваш, ами да,
това е нашият живот,
само проста простота,
покрита до горе в мъгла.
Но ето лъч жълтукащ
през нея се прокрадва
като капчица вода
в ада...
и си казваш
- Ха, искра,
ще запаля огън с нея
и се мъчиш.
- До кога ?
Животът не е лесен,
никога не е и бил,
но щом сте двама,
ще е лесно, сами
си го знаете... нали ?
Вие вече сте се сляли,
сляли сте се в едно
и колкото и да ви удрят,
ще останете заедно!
© Илия Всички права запазени