Вчера в нашата градина,
заек пакостлив намина.
Дъвка, ръфа и си скуба,
зеле, моркови, маруля.
Щом видях го сред лехата,
притаи се във листата.
И като го погнах аз,
втурна се и той завчас.
Пакостник скоклив,
що си толкоз див!?
Сто бели направи...
Как, мъник, с това се справи!?
До оградата го склещих
и във него се облещих.
Как сега да го накажа...?
Я, на мама аз да кажа!
Винаги е справедлива,
мойта майчица красива.
Викнах я да се покаже...,
нека тя да го накаже!
Мама зайчето видя
и със глас се тя засмя.
Нима разбира със това,
че е сторило беля!?
И отвори тя вратата,
хукна зайко към гората,
цялата Земя разбра,
колко мама е добра!
© Петя Борисова Всички права запазени