В лицето ти оглеждам се и мисля колко е самотно...
Какви ли тайни крие то неразгадани...
Там взирам се и търся ги охотно,
но зад него всички те остават непрогледни кат' тумани.
Що ли ребуси има в твоето съзнание,
които не мога да отгатна.
Взрив от похот и желание,
а може би двуликост непонятна.
По дяволите...преследват ме чертите мили.
Не дават ми покой.
Танцуват в мозъка ми като самодиви
и играят с разума двубой.
Дълго скитам през ниви и гори,
за да намеря ключа към твоята душа.
Дълго лутам се из неприветливи земи,
ала тъй и не успявам теб да разбера.
© Veronika Mihova Всички права запазени