Заглавие
***
Вентилаторът безмилостно бучи -
не е прекъсвал вече с дни.
Дали и той е уморен
и претоварен като мен?
От белия екран пред мен
ме гледа стих неозаглавен
и недовършен, и без стил,
емоции различни приютил.
Безизразен и леко пожълтял,
стои пред мене лист поовехтял.
Заглавието от първия му ред
чака да го допълни стихоплет.
Във чашата припуква лед,
звук топъл и уютно мек,
след него идва миг безшумен
в следобеда, протяжно сънен.
И ето, че полека този ден
остава спомен приглушен
от недовършени творби
във мрака тихо да бучи.
© Катерина Всички права запазени