Дотяга ми да гоня сънища по пътя им обратно към нощта.
тежи, да викам в гръб мечтите да се върнат.
и уморително е на ръба с разперени крила,
да чакам вятъра да се обърне.
да търся път, в мъгла от празни думи.
и да строя дворци от пясък във ума ми.
защо по дяволите не ми стига,
това което днес предлага любовта.
където вместо теглейки една талига,
купуваме си еко возила