Maximillian (Никола)
7 10
15.08.2007 г., 12:19 ч.

Загубена любов, самота 

  Поезия
2168 0 6
Смразяваща тишина и убиваща самота. О, жестока съдба!
Аз знам, макар да имам, я питам: “Къде е любовта?”
Любовта чувство прекрасно е, пожелавам я на света,
пожелавам я на този, който мрази ме, да спре да мрази и изпита я. Да!

Кога без нея съм бил, аз спомням си всяка една
секунда, минута, понякога час или два,
в които щастлив да съм бил, а в другите,
в другите ли? Сърце ми разбито беше на хиляда сърца.

Спомням си прекрасно как като на ръба на скала
стоях аз и чаках я, но нямаше нито следа. Никаква.
С години терзаех се, в търсене на лек за болката,
и лекът оказа се не друг, а самата тя. С която дойде любовта.

© Никола Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??