11.05.2017 г., 9:27 ч.

Загубено време 

  Поезия » Любовна
359 1 1

Съжалявам
че време загубих.
Да се съмнявам
и напразно се чудих.
Дали ме обича
любимата ми жена.

 

Не заслужавам
тя да е с мен.
Да притежавам
нейното нежно сърце.
Ако продължавам
съвсем всичко ще спре.

 

А любовта ми към нея не стихва
а расте силно с всеки нов ден.
Настръхвам, щом тя се усмихва
и сякаш чудо се случва с мен.

 

А всъщност аз знам, че тя ме обича
и че в сърцето си има силни чувства.
Да, признавам, че е моето момиче
и никога от ръцете си няма да я пусна.

 

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??