Загубих се в един дъх... Търся пътя обратно...

Твърде гъста е мъглата, изчезнах безвъзвратно.

Знаеш ли какво е да пресъхнеш от сълзи?

Думичка да не кажеш? Наслушах се на лъжи!

Пресъхнаха очите, празна вече е душата.

Лутам се между стените. Не знам коя съм аз самата.

Пораснах или се промених? Чудя се, не отговарям...

По-сама не съм била,  дали защото в себе си се затварям?

Без приятел, без любов... кръстовище с хиляди посоки.

Безмислен вече ми е пътят. Оживях след хиляди отрови!

Отрових ли се, не разбрах, но ми избодоха очите.

Хора много огорчих и сега ще понеса щетите.

Себе си неистово раздавах, но сега какво да дам? Какво?

Нищо веч’ не ми остана... Със себе си какво направих и защо?

Остана ми само цигарата и една едничка песен,

но интересува ли се някой защо душата ми е есен?

Пресъхнах! Съжалявам, тръгвам си... Вече нищо не мога да дам.

Дори глава не обръщам. Тръгвам – загубила себе си – със срам...