Студено е, загъни ме с очите си топли.
Със усмивката твоя деня ми стопли.
Уморих се от безсънните, дългите нощи
и сънят все ми убягва... уви...
Докосни тишината ми със трепетни пръсти.
Разпръсни тези тъжни, наболели сълзи.
В тънки спомени мечтите предишни
в простичък вързоп завържи.
Загърни ме със нови и цветни надежди,
да извая в очите ти буйни искри
и от обич, колкото зрънце... да мога
вселена да видя във твоите очи.
Ти подай ми искра, лъч в тъмнината,
аз на теб ще даря светлина от звезди.
Във забрава ще летя с теб до луната...
... само те моля, загъни ме със топли очи...
© Евгения Тодорова Всички права запазени