Съдбата ни срещна случайно.
Сближи ни - почерпи с кафе.
Сърцата ни сплете омайно -
с целувки във цвят каркаде.
Стопи се на мед самотата.
Смехът ни кънтеше със сласт.
Сладкиш от мая непозната,
забъркахме - пласт подир пласт.
Животът ни - паста с глазура,
оформена с чуден пълнеж.
В очите ни... още се щура -
от онзи ванилов копнеж.
Закуска с любовни крутони,
сервираме рано към чая.
Децата ни, сладки бонбони,
с усмивките наши играят.
Забъркахме крем-карамел -
с милувки за миг е готов.
И как да не стана дебел...
от толкова сладка любов?!