Иднъ жина мъ скляпъши във баръ,
ногите дълги кату притки за думат.
Куняк пудир куняк в устатъ вкарвъ,
мъ глядам, гачи имъ ми мерак.
На маж меришеф, одил беф в обора,
да доа крава и йеднъ куза.
До неа седнаф и и рекоф:
- Що праиш моме, оти си сама?
Она са прай на нидостъпнъ.
Мъ язе малку са смутиф.
Убърнаф две ракии скорустрелну
и дажи малку съ чирвих.
Виде мъ що сам маж на место,
рипна от стола, маана ми с ръка.
Склепна ма, посли ма пуведи,
наванкъ каде нейнътъ кула.
В кулатъ що случи са, са ситете,
нийе кату в синоту с мойтъ си жинъ.
Дубре чи държилиф сам помижду нозети,
чи сичкити ми мисли ми сбърка.
Отидоф посли в баръ да подсилъ
и ощи две ракии глътнаф кът юнак.
Отде да знам дъли ша трева сила,
аку жина тъкавъ сряшна пак.
За написването на стиха послужи идеята от стиховете на Кити " Флирт" и " Флирт 2"
© Христо Костов Всички права запазени