Вчера пих алкохол до забрава
и те давих в поредния стих,
но тъгата така не минава,
а напомня с коя те смених.
Ти си тръгна и всичко се срути.
На парчета се срина света!
В мен сърцето отдавна барут е
и са зими добрите лета...
Вечерта съм пиян и се лутам.
Не приличам на нищо дори,
а гневът ме мори и ме бута
към тъмата, където си ти...
Аз от сутрин до вечер тъгувам.
Как изгубих такава жена...
Вчера пих алкохол и сънувах,
че децата ни имат деца.
© Димитър Драганов Всички права запазени