Qndov (Никола Яндов)
424 815
14.01.2022 г., 22:01 ч.

Зайчето и Малък Сечко 

  Поезия » За деца
690 0 10

Чакаше, със своите другари,

Малък Сечко - Февруари

докато Януари си замина -

близкия негов роднина.

Тогава с виелици от сняг

със Зимата и Ледения Северняк

усърдно натрупаха навред

големи преспи с лед.

Когато Севернякът утихна,

Слънчо надникна и се усмихна,

Сечко направи в гората

голяма пързалка за децата.

Чули навсякъде новината

радостни дотичаха децата -

Мечето с голям кожух,

Бухалчето с много пух,

с екипи Катеричка и Мишленце,

само Зайче без палтенце,

весели започнаха играта

по пързалката, на снега в гората.

Пързаля се Зайчето с шейната,

игра на снега с децата.

Когато денят се изтъркули

усети, че гърло го боли,

има хрема в нослето,

температура гори му челцето.

Прибра се Зайчето горкото,

легна болно на леглото.

Тревожна мама Зайка

направи му чай от лайка.

Татко Зайко на момчето

разтри с мас гръбчето.

Зайчето пъшка и мълчи,

татко Зайко тихо го гълчи:

- Трябва добре да знаеш

облечен в снега да играеш!

В който месец има ,,Р",

трябва кожухче на гърба!

На Февруари двете ,,Р", момченце,

значат ръкавички и палтенце!

Понякога и Слънчо да пече,

Малък Сечко пак сече!

Ядоса ли се, всичко зъзне,

кара гърне на огън да замръзне!

Спи сега и слушкай мама

да станеш, синко, здрав зарана!

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сечко Февруари »

19 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??