Дръпни онази струна – да се скъса
като прекършена глава на гургулица.
Мелодия ли? Като чук да блъска
етюд за смърт, прераждане на птица.
По лъка на цигулката се стича
съсирената кръв на самодива,
измий го, нека пак да стърже
докато не се разплаче всичко живо.
Да изпепели горите чак до корен,
нозете на кошута да запалят,
във оранта ръжта да изнемогва,
смокинята да спре да ражда. ...