Луната тази нощ е среброкоса.
Флиртува с всеки. Даже с непознати.
И Ада с чара си ще омагьоса...
А аз ще седна кротко до съня ти.
Ще вляза в мислите, под клепките ще мина,
на синьото в очите ти ще падна.
Сърцето ти да бие с мойто име
наричам си го, за да го открадна.
Ще ти прошепна как да ме познаеш.
С невидими ръце ще те погаля -
магично, тихо. Няма да узнаеш,
че съм до теб - копринена и бяла.
Във твоя сън ще съм като Луната
вълшебна.
Спи сега.
Сънувай!
Ще бъда нежна.
И ще съм жената,
която от години си бленувал.
И щом нощта ресниците склони си,
а изгревът косите си развие
във дън-душа за този сън спомни си.
И прекоси Земята,
за да ме откриеш.
© Деа Всички права запазени